ПТИЦА
Като лебед върху водно огледало
самотно плува моята душа
край нея вече времето е спряло
прибрало е ранените крила
и водни лилии са мислите смутени
разцъфнали са нежно вътре в мен
в небето сякаш в облаци вглъбени
въртят се чувства – хванати във плен
като хартиен жерав кацна самотата
перата и превърнаха се в цвят
вълни от водни кръгове в душата ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.