Думи тръпнат натежали.
Без мечти ли ще вървим?!
Тъжна гордост ти разпали
и във времето грешим.
Миг прощален се прокрадва.
Дебне в мрака неразбран.
Но кого ли ще зарадва –
щом човек остане сам...
И попадам неусетно –
в онзи лицемерен свят.
Бъдещето мимолетно
ме посреща в странен хлад. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.