28 feb 2009, 11:13

Птицата 

  Poesía » De amor
631 0 4
Отлитна птицата красива
от рамото на тоз глупец,
изящна като самодива,
тя веч се рее надалеч.

Изгони я нещастникът, предаде,
сега на чуждо рамо ще е тя,
но той живота ù окраде
и не заслужава любовта.

Крилете ù да скърши не можа,
но духа и силата ù той изпи,
сега, макар да е на свобода,
тя никога не ще прости.

Нямаше си клетка златна,
ала от радост сияеше до него тя,
щастлива беше, с обич необятна,
но разбра, че всичко е било лъжа.

© Калин Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С леки корекции в втория куплет няма да стане по-зле.
    Определено има нещо в него.Въпросът е какво?
    Продължавай да пишеш пък ще видим.Иначе като цяло са добри нещата които си публикувал тук.
  • Ами за 2-рата не знам, но в 3-та и 4-та станаха малко по-дълги редовете и наистина се позагуби римата, но като за аматьор...
  • Първата строфа е хубава.Но нататък губиш ритъм и мелодия.
  • Много ми хареса! Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??