Искам цялата да съм изгрев,
не искам да съм тъжна и залезна;
да пее в мен поточе изворно,
светулки да надничат в очите ми.
Не позволявам да умира птицата,
скрита дълбоко в моята Душа,
ще я браня със зъби и нокти -
тя е пътеводната ми светлина!
Какво от туй, че понякога
крилете ù са уморени и пречупени
от подлост, суета и безразличие?
Лекувам ги с вълшебна музика,
прашец от дъхави цветя,
с магията на всеки изгрев,
усмивки на приятели обичани...
Ще продължавам да ги размахвам,
докато съм тук и ме има!