5 abr 2021, 20:51  

Птиче перо 

  Poesía » De amor
385 6 5

Тъкмо трепна сърцето, почти се излъга,

смачка старата язва и милост зася,

позабърса праха, изкълва всички кълнове

на уплаха и бдителност, че си нова лъжа.

 

Поразтури зида, дето никой не пусна,

позаши ръб по ръб, избродира мечта.

Всяка клапа размърда и отново почувства

как бушува до лудост неспокойна кръвта.


А забравата бавно се изправи от късове,

изостанала нейде в неразчетен рефрен.

Облечи ме във сладост, завърти ме във кръгове

на оранжеви нощи от разлистен невен.

 

Не поглеждай към друга, ще ми скършиш крилете -

няма място за трети в това свидно гнездо.

Ако ти ме оставиш посред студ да се лутам,

ще остане след мен само птиче перо.

 

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??