Кацат птици снежнобели
върху голата земя.
Стоплят я с дъха си леден
и покриват с пелена...
Мигом всичко засиява
със лъчи от красота
и напомня сън забравен,
сгушен нейде в паметта...
Крие някакво вълшебство
този мил и девствен свят.
Връща ме към мойто детство.
И снежинка съм. Летя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.