С много илюзии и празни мечти
гордостта любовта ни отне.
Затова, изоставени и сами,
сивотата без жал ни превзе.
Нещо с времето се случи-
месеци са празен миг за нас.
Споменът - бездомно куче -
вие във душите ни без глас.
И градът ни гледа мълчаливо,
красотата му студена е сега.
Искаме да бъде всичко наше живо,
любовта, уви, окапа с първите листа. ...