Птицо бяло, къде така си полетяла,
Щастие кому ли носиш,
Без дори за трошица хляб да просиш,
Усмихната и целеустремена към целта летиш.

Птицо бяла, ти която тъй самото си полетяла,
С разперени криле се носиш над световното поле,
Търсиш може би някогашното дете,
Знай то пораснало е вече мъж голям.

Птицо бяла, стига самотно си ми летяла,
До мен се приземи в този час,
Приказка да ти разкажа аз,
История ту тъжна и печална,
Ту смешна и на моменти банална.

Птицо бяла, приказката ми знай е без край,
В нея разказва се как отчаяният ми лай,
За мечтаният, жадуван, но изгубен рай,
Не намери своя очакван край.

Птицо бяла, ти която толкоз много си видяла,
Тежка може да ти се стори моята съдба,
Несправедлива и на емоции богата е тя,
Но в нея ще видиш толкоз страст и топлина,
Че може навеки да те стопли тя.

Птицо бяла, виждам в очите ти сълзи,
Моля те, недей плачи,
Таз съдба шарена и интересна,
Таз съдба на моменти не тъй лесна,
Нея аз си я избрах, от живота не ме е страх.

Птицо бяла, моля те сега литни,
Щастие комуто носиш занеси,
Нека граби го с пълни шепи до зори,
Нека усмихне се и развесели.

Птицо бяла, защо при мен стоиш?
Защо не искаш ти да си вървиш?
Щастието на мен ли ще подариш?
Не птицо бяла, благодаря,
Но на моето ангелче щастие ти занеси,
Да има все красиви дни,
Слънце душата му да топли,
Усмивката лицето му да освети.
Тръгвай птицо бяла – лети!