Веднъж, оглеждайки се във водата,

пуйката позната се запита

дали от нея по-красива има на земята?

Наблизо в този миг

с походка бавна и тържествена

пристъпваше кокошката.

Тя самата хабер си нямаше, горката,

от философията на далечната си братовчедка

и просто тъй - за настроение,

реши да я "почетка".

Главица сведе за поклон и рече:

Блестиш, сестрице, в свойта красота.

С какво почисти днес

своите почти паунови пера?

До спукване наду се глупавата пуйка

и отсече: Не съм ти никаква сестра!

Аз съм от видна и уважавана знатна рода!

И тъкмо гордо да си тръгне,

ненадейно ХОП -

отнякъде изскочи хитрият Лисок.

В прегръдка яка

сграбчи наш'та хубавица

и шмугна се във близката горица.

Очевадна е поуката за мен:

На високомерието щом си в плен,

сам си подписваш смъртната присъда.

Няма смисъл другите да те съдят...