Може би била е застрашавана,
когато се е искало да продължи напред,
от много хора - разрушавана,
а после събирана с пуканки и сладолед -
докогато трае мъката ù, знае,
че ще стане и всичко ще и се отърси,
но в своето кратко лутане накрая
с доста сол и захар ще е тя поръсена...
Не се чудете, така се получава,
когато една жена не смее да се пребори,
не че реванш не заслужава -
но тя на по-възвишена ще се престори,
докато трае мъката ù, ще помни,
че и тя на някой, някога, нещо е дала -
сладостите от нея върховни,
но никакво и нищо в замяна не е прибрала?
Сборът от дивидентите ще ù куца,
дали не е искала на ръка пари или чек?
Да я повозиш малко в модерна каруца,
или просто да се държиш с нея като човек?
Докато трае мъката ù, обаче,
тя няма как да стане и да тръгне напред -
ще си стои в кошчето смачкана,
затрупана от тонове пуканки и сладолед...
© Христо Андонов Todos los derechos reservados