27 jun 2017, 20:09

Пулсации 

  Poesía
575 0 0
Отгоре слънце като пещ.
Въздухът гърлото прогаря.
Отнийде полъх свеж,
живот, притихнал във отмала ...
Само аз не се предавам,
към залеза нажежен вървя,
пред мен се е ширнала поляна –
полегнала, тръпнеща жена...
С всяка крачка пия жажда
от нейната пръхнеща снага
и жаден отминавам като снаждам
грях и огън във душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??