14 mar 2006, 20:49
Пулсът ми днес галопира
Пулсът ми днес галопира...скорост набира.
Аз му налагам раван,ала подскача не спира ,
Прескача високи греди,прегради помита,не спира...
сякаш лети...Казвам му стига,недей!Нима не разбираш?
А всъщност си мисля,какво ли,нека живей!
Когато се налудува,ще се укроти.
А как ли? И аз не знам.А знае ли някой?
Как се спира надолу по стръмното?
Нали съм силна жена/от кога ли/.
Хайде във тръст,премини на раван..
Пулсът си днес усмирих.
А любовта си?..едва ли.
Аз му налагам раван,ала подскача не спира ,
Прескача високи греди,прегради помита,не спира...
сякаш лети...Казвам му стига,недей!Нима не разбираш?
А всъщност си мисля,какво ли,нека живей!
Когато се налудува,ще се укроти.
А как ли? И аз не знам.А знае ли някой?
Как се спира надолу по стръмното?
Нали съм силна жена/от кога ли/.
Хайде във тръст,премини на раван..
Пулсът си днес усмирих.
А любовта си?..едва ли.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Това,не ме докосна,Жени!Не видях идеята...или си я скрила
Нали ще поработиш?? -
Харесва ми!
-
Галопира ,не спира...
-
На мен ми харесва!
-
Димитрия,недей мила!Не съжалявай за грешките на другите.Аз не мисля,че точно този ми стих е бил за 2-ка.дано,който я е писал поне да разбира защо и за какво съм го писала.
-
Май доста си ядосала някой, който реши след мен да се иза...
Съжалявам -
харесва ми
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
