От светлите лунички на звездите
прикапва топъл, лунен мед,
прозрачно кехлибарени са им очите,
задрямват сутрин точно в пет...
Във северния ъгъл на небето
присвита, като бобено зърно,
Луната млада тихичко изхлипа,
заплетена в лилавото кълбо...
Дъждовен облак всъщност я захапа,
наметна я със мокрия си плащ,
а копчетата медени блестяха
по тялото на облачния страж.
Прозирна пеперуда е Луната,
светулки пишат облите ù рамене,
омразата е капка от дъгата,
ще пратя облак да ми донесе...
© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados