Пусни ме
Изпращаш ми цветя, за да ти простя
изневерите в онези нощи.
Но аз не мога повече да те търпя, намери си друга
наивница да понася всичко това.
Пусни ме, не наранявай повече моята душа!
Достатъчно страдах от любов!
Пусни ме, не убивай в мен невиността,
по-добре е от днес да живея сама.
Звъниш ми, но аз не желая да чуя гласа ти.
Пристъпваш бавно към моята врата,
с надеждата, че ще ти отворя...
Но има ли смисъл да се нараняваме взаимно?
От днес съм решена – казвам завинаги край на теб и на любовта,
изпълнена с болка, огорчения и тъга!
© Ина Лилова Todos los derechos reservados