сиа (Силвия Андреева)
72 293
10 abr 2013, 21:21  

Пусни ме 

  Poesía
708 0 1

Наистина

е време

да си тръгна, скъпи,

не ме задържай

и със спомен

за любов.

 

Така се изморих

от толкова безвремие,

а там някъде 

ме чака друг живот.

 

Ще те обичам повече,

ако ме пуснеш 

да ида при онези две ръце,

които нежно ще ме люшкат.

 

Прости, сърце!

Да бъде благослов!

 

 

 

 

 

© Силвия Андреева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "... които нежно ще ме люшкат..." - "тъй както таткото носи си детето, заспало на ръце..."
Propuestas
: ??:??