Пустинна любов

Душата ми - пустиня, скитница без дом
как иска да прогледнеш, да чуеш моя стон.
Сама във полумрака, обляна в сълзи
очите си затварям - пред мене пак си ти.
Любовта - безбрежен океан от хиляди мечти,
така далечни и неосъществими,
изчезващи с изминалите дни.
Не искам да отварям очите си -
споменът за теб ще избледнее.
А единствено ти даваш сили на душата ми
да продължи да живее.
Събуждам се отново, с изгрева на слънцето,
а как искам вечно да е нощ.
Да скрия аз сълзите изгарящи лицето ми
и да сънувам твоето в сънищата си.
Сега усещам само празнотата,
за мен спътница напред е самотата.
Събирайки парченцата от своята душа,
мисля отново за теб и отново съм сама.