Дора (Дорика Цачева)
91 1024
30 ago 2005, 14:10

Пустиня 

  Poesía
1078 0 5

В пустинята на моята душа,
с изгарящи от слънцето клепачи,
аз ден и нощ отчаяно вървя,
жадуваща за обич тихо плача.

От толкова страдания, възходи,
изпелелени чувства и мечти,
от бялата пустинна бездуховност
сърцето ми се пръска. И боли.

В пустинята на моята душа
не се съзира никакъв оазис,
със жажда, със умора, в самота
вървя под слънчевата безпощадност.

И няма вече край, нито начало,
отвред се виждат пясък и небе.
Изгубена, ненужна, помъдряла
вървя със пусто пясъчно сърце.

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво! Поздрав!
  • Пак го чета и препрочитам...Много е хубаво! Направо е нарисувано! Браво! Възхищавам се от теб!
  • Страхотно пишеш! Да! Поздрави!
  • Ще преболи и все някъде ще намериш оазис. Не унивай! Хареса ми!
  • Предизвикваш ме...да знаеш! Ей сега ще се опитам да си публикувам и аз едно...
Propuestas
: ??:??