ПУСТИНЯ
Жадуваш ме, пустиня е денят.
Очите ти са кладенци в оазиси
за пътниците-чувства, те вървят
през пясъка на минали катарзиси!
- Обичам те! - сребристо луд екран
премята обичта ми - значи стене.
Душата ми в един чувал съдран
слънчасала те чака на колене.
Ти, Слънчице, разискрен небосвод,
изгаряш всичко: жаждата е лава,
през лавата към теб не виждам брод, ...