27 nov 2007, 9:05

Пустиня 

  Poesía
655 0 7
Пустиня...
В гръдта на моята пустиня,
опитала горчилките... душата на пелина.
В небето облаци в тъга лежат.
Сън скръбен за "вечни" времена.

И нощите в сълзи
минават неусетно!
Срамът бе стъпкан...
Мъртва любовта!

Безцветен лед е моята душа,
и гаснеш ти, елмазен трепет.
И смут обвзе духа ми,
смут дълбок и тъмен!

Но мина тръпка в мен,
съвсем необичайна,
и някаква любов проблясна в мен,
и ето, между нас възникна странна тайна!
Вълните и димът ще нося вечно в мен!

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??