13 dic 2007, 20:50

Пустош 

  Poesía
868 0 9
Влизам в пустата градина
без дърво и без цветя.
Граднарят - мъртъв от мъка
лежи на изстиналата земя.

Нито стръкче тревичка, нито дори мъх,
просто една пустиня пред мен,
без пясък даже във нея,
без слънце даже да я огрее.

Изпустяла - дори без мравка,
поддържаща климата суров
няма дори следа напомняща,
че някога е имало живот...

Празно. Пусто. Както в моята душа,
обречена е таз градина,
обречена - както аз самата...
Обречена на самота...

© Мила Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??