9 feb 2010, 14:12

Пясъчен часовник 

  Poesía » Filosófica
1262 0 3

Пясъкът тече,

времето влече

и със струи страшни

по душите прашни

рани той дълбае

и не иска и да знае

колко ни боли!

 

В нашите очи

времето мълчи.
Полудяло е от страх,

от болка и от грях!

 

Че се ражда всеки ден

мрачен и окървавен

от страдания безкрайни!

И желаем ний поне за миг

някой с кротък лик

раните ни да допре,

времето да спре!

© Милен Личков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??