безсрамно_влюбена (Добрияна Манолова)
7 12
26 mar 2008, 12:13

Пясъчен часовник 

  Poesía » De amor
836 0 3
И сякаш в пясъчен часовник песъчинките
изтича безмилостното време,
текат минутите, умират миговете,
ти скоро няма да си с мене.

Любовта от пламъци на страст-стихия
в пепелта ще изгори,
ще се разтури моята магия,
в теб друга обич ще гори.

Продай ми ти неземно кратка част
от отлитащото бързо време,
а утре нека устните, твоят глас,
са само спомен сладко-нежен.

Изпивай ме сега, не пропилявай
всеки миг, така вълшебен
и обичта на разпилявай,
дай ми я - тя е безценна.

© Добрияна Манолова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Безмилостно е времето...
    не разпилявай обичта...
    Много хубаво казано и написано!
    с обич, Добрияна...много хубаво име носиш!
  • Душата ми е пясъчен часовник
    и всяка песъчинка - звезден миг -
    отлита в миналото, става спомен,
    невъзвратимо... със сподавен вик.
    Остават малко, много отлетяха,
    броя уплашено след всяка със тъга,
    очите ми след всяка опустяваха -
    отмерват времето, не мога да ги спра...


    Душата ми е пясъчен часовник,
    дали да го обърна наобратно...


    Това е моя ''Пясъчен часовник''
    Обърни твоя и нещата се нареждат.Поздравче
  • "Знай, златна пепел винаги остава,
    кога сред огън младост отлети."
    Казал го е вечният Д. Дебелянов.
Propuestas
: ??:??