В този модерен свят всеки иска да бъде гадател,
да знае своята  съдба.
Може би това е един доста добър показател
за предградията на алчността.
Какво ще бъде, ако знаем
как да живеем, ако знаем как ще умрем?
Ако вече не можем да копнеем
по простата причина, че го има занапред.
Животът ни ще бъде пясъчна секунда,
която ще броим.
Няма да има страх и преди тази целувка.
Ще успеем ли поне тази вечер да заспим?
Ще броим чертите по дъската.
Ах, какво ще бъде тогава?!
Какво ще бъде, ако няма на какво да ме научи мама?
Какво ще бъде, ако преди да тръгна, бъда спряла?
Дали ако можем да гадаем ще има и награда?
Дали не е по-хубаво да не знаем за фасада?
Дали няма да ни се отнеме избора?
Дали няма да бъдем прокълнати?
Дали няма да се продиктуват мислите,
дали ще станат по-желани?
Каня те! Разруши със мен тази пясъчна секунда,
изтрий със мен начертаната дъска!
Разруши и тази безправедна минута
и си направи твоя чернова!
Остави си избор - черен или бял!
Направи си грешки - твои грешки!
Изживей живота както си избрал!
Изгради пред пътя свои пречки!