Небето и земята се събират
Демони душата ми раздират
Предават ме любими близки
Разкъсвани от страсти низки
Последно сриване...
На пясъчните кули
Градени с толкова любов
Последни сили...
След обиди хули
Последен вик...
Последен зов...
Небето и земята се събраха
Убиха ме...
Но не разбраха
Пак ще се родя
Въгленче от пепелта
Огън буен пак ще разгоря
Нови кули пак ще изградя
© Любомир Деничин Todos los derechos reservados
Пак ще се родя..."
Силно! С теб съм!