Пясък и пяна са с еднаква природа –

тъй било е угодно на бога.

Телата и чувства потъват в тях,

но винаги помниш нейния смях.

Пясък и пяна са с еднаква съдба,

укриват всичко те без следа.

Всичко наоколо превръщат в безлично

и с тази роля се справят отлично.

Отдавна спомените са излишно бреме,

не са подслон, пари или храна.

Безмълвието е избрано за отрова,

защото да обикнеш е вина.

Всяка вълна се преражда в пяна,

а пред Слънцето се превръщаш в роб.

Но вълните са безброй много

и със спомените потъваш в гроб.

Време е! Размърдва се леко пръстта

и изпълзяват гостите гладни.

А не търсех нищо аз от света,

само за миг обич бях жаден...