19 jul 2008, 19:44

Пълнолуния 

  Poesía
1454 0 9
Тишина пак пробожда
очите му
и от тях покапват
кървави бездумия,
оцветяват мълчаливо
в черно-бяло дните му,
ушиват им премени
от самотни безумия.
И тези пълнолуния...
Той все я вика -
нея все я няма
и гарвани черни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Истинска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??