11 dic 2016, 21:51

Първа целувка 

  Poesía » Otra
325 0 5

Изчезва светът, измит под душа. 

Трептения сияйни краката подкосяват.

Токов удар изгаря плътта

и се носи във въздуха една мечта. 

 

Не си гладен и жаден, 

няма студ и пек, 

щом  те целува човек

изцяло на теб отдаден. 

 

Тръпка и сладост, 

припомнена младост, 

първа целувка под старата круша

и вятърът се заслуша. 

Прелетя една мечта – нашата съдба. 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Не си гладен и жаден, няма студ и пек,
    щом те целува човек изцяло на теб отдаден."

    Точна констатация, сама по себе си носител на поезия. Харесах, Василке!
  • Да! "Трептения сияйни"..."Токов удар"... "Изчезва светът"... Много хубаво си описала първата целувка! Поздрави!
  • 'първа целувка под старата круша
    и вятърът се заслуша. "
    Васе,хареса ми!Въздействаш!
  • Василка,всеки със спомените си... Но когато те творят реалност,какво по-желано от това? Поздрави за цялостно творчество!
  • Когато мечтите ни са наши съдби, те носят хармония и мир в нас. ПОздрави!!!!!
Propuestas
: ??:??