Някъде в спомените,
образ ме вика,
толкова близък,
от ефир изтъкан,
усмивка невинна,
чаровна, красива
и пламък в очите,
от мене разбран.
Първа любов,
там ли остана
животът забързан,
в спомен те скри,
нали с тебе се клехме,
че няма забрава,
до сетният дъх,
с мен ще си ти.
Защо ли,
нещо ме стяга
сърцето сякаш,
не ще да прости,
съвестта скри се,
къде ли избяга,
отдавна те няма,
а още боли.
Август,2017
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados
когато луната изгрее
русалка в морето ми пее
заради стиха ми"Първа любов"
съм екстрадиран от къщи
небето е моя покров.
Валентин,благодаря за отзива!