ПЪРВА ПРОЛЕТНА ПЕСНИЧКА
Вятър блатните папури с два шамара прекатури.
Сам-самин под върбалака стар жабок заквака.
Дъжд над сухите тръстики метна копия и пики.
Връз къртичите хралупи щърк краче пречупи.
Над стишените стърнища залезът кладе огнища.
Още миг, и ще ме глътне! – късен зимен пътник.
Из наболата тревица гракна гарга – черна птица.
Мракът тишина безмълвна стелна откъм хълма.
Пролетта се е задала! – дипли роклята си бяла.
Бърза, сякаш с мен за среща – ще си я посрещна!
Век ли Господу се молех вредом да настане пролет? ...