О, нещастни роби на труда,
тъжно ми е за вашата съдба,
искам аз от сън да ви пробудя,
да ви призова за правда и борба.
Всеки беден щастие заслужава,
от лъжи всички се уморихме,
а неволята все си продължава,
тридесет и две години затрихме.
Кога ще се събудиш, труженико,
че те манипулират не видя ли,
в това общество ти си никой,
в тази държава кучета те яли!
Живееш в ада, а казват, че си в рая,
ти си от хората социално слаби,
ще те потискат почти до края,
системата те тъпче и те граби.
Душите светлина, простор желаят,
те са сила, огън, жадуват за рай,
повече не искат гнет да траят,
че в сърцата отеква Първи май!
© Георги Todos los derechos reservados