Късно лято с аромат на наближаващата есен,
лист след лист багрят се в ярки цветове,
понася се навред позната, тъжна, но красива песен,
сътворена в минало далечно от самите богове.
В тази песен се разказва за рая тук на земята,
създаден за хората да живеят в мир и любов,
от тях се очаквало малко - само да пазят красотата
и чистотата на земята, да се вслушват в нейния зов.
Но човекът забравил, изгубил изконната връзка
и престанал да чува думите на земята, нейния глас,
започнал да живее напук, в наглост все по-дръзка,
не се грижел за нея, обърнал ù гръб от раз. ...