Очите му
извиват железа,
преместват канари,
прогарят кратери,
в които мисълта
от огнена река
превръща се
в ленива вада.
Със плещите си
скрива пролетта
в окастрените клони
на дърветата;
един замах
и вятърът в ръкава му
е укротен
А аз съм немощна.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados