Първите неща

Първа учителка – Ангелина.

Кълна се, ще я помня вечно.

С нас бе четири години

строга, но мила, човечна.

Моята първа приятелка

и най-добра във последствие.

Бяхме и сме две мечтателки,

по лагери две малки бедствия.

Първият и сегашен клас,

но след година ще се разделим.

Първият учебен час.

Първият ми в даскалото тим.

Първата шестица – на осем години

(на седем нямахме бележници).

Първата двойка в пети клас мина.

Първа родителска среща – ний грешници.

Първо момче, което харесвах,

но то бе идиот, а аз идиотка

и състезанията, в които блеснах.

Първата собствена котка.

Първата любов голяма...

Е, признавам си във рима -

Няма я още, няма,

но време за това има!

От първото ми вдъхновение

до първото стихотворение.

Удоволствието да пиша се повдигна

и... до малка книжица се стигна.

И ето сега държа във ръцете

цял дневник, във който тупти ми сърцето.

Глава горе – продължавам напред,

а вие просто желайте късмет!