Пътувам в автобуса стар

и съм мъничко заспал.

В унеса на сладка дрямка

аз чувам – все едно съм на седянка:

       ¾ От къде си родом?

       ¾ От Първомайци, чоджум!

       ¾ ​​​​​​​Град ли, село е това?

Нейде има ли река?

      ¾ ​​​​​​​Ооо, това е село най-голямо

и красота си има, не само!

И река се гуши все покрая –

чак не и се види края!

С мост като над Вълтава,

имидж да ни се създава!

      ¾ ​​​​​​​За него нищичко незная

разкажи ми, да го опозная!

Пътят бързо ще премине,

ако искаш господине?

      ¾ ​​​​​​​Драго ми е от сърце,

 ще разкажа аз за нашето селце!

В центъра на нашата страна,

някъде до долините,

гуши се в полите на Балкана,

 китно село в слънчева премяна!

Ако знаеш Търново и Горна,

мойта реч – ще е по-ползотворна!

Между тези двата града,

Без да ги омаловажа,

нявга имало е две села:

Сергювец, Темниско- сега ще упомена!

През шести , седми век

за първи път заселил се човек!

И странна работа сме ние,

няма кой точно да ни го разкрие!

Малко писмена за тоз народ

ще се намерят там, за наший произход!

Но българи и славяни,

заселили се там, по тез поляни!

История все пак малко се намира

и пише Патриарх Евтимий за Филотия,

където в житието свое възхвалява

как царя Калояна благоволява,

той мощите й да премести

и това деяние ни дава вести  

за наше село с името „Темниско”,

което значи –хем е тъмно, хем е ниско!

      ¾ ​​​​​​​Как е тъмно и е ниско

във вашето село Темниско?

Ти ми спомена,

 че е китно село в слънчева премяна?

      ¾ ​​​​​​​Браво байно,

прав си ти, че се усъмни!

      ¾ ​​​​​​​В тези местности преди

са живяли нашите деди.

С история за този край,

но малко май се знай!

Имало е манастир,

 там някъде под близкия баир.

„Света Богородица Темнишка”-

ееех, бих казал аз с въздишка!

И цареви конюшни имало е там,

и една тайна ще издам:

На цар Асеня колесницата богата

е скрита някъде в земята,

но турски орди диви

построеното са разрушили.

За да се предпази там раята

се преместили в селата

на север от техните земи,

където слънцето по-светло си лъчи!

От миналото наше имаме наследство

запазено от чуждо “людоедство”:

Черковни книги и икона

на Чудотворната Мадона.

Християни са били

хората по нашите земи.

В двете ни села църкви две си има

и всяка е с история незабравима.

     ¾ ​​​​​​​Много интересно ми разказваш ти

           и направо ме впечатли!

           Но за второто село

           Би ли казал що било?

      ¾ ​​​​​​​А за наше село що да кажа?

Май историята ще доразкажа!

Преди седем века Сергювец се появява,

дядо ти Сергей зеселил се тъдява.

В „Мрачка грамота“

за пръв път се споменава.

Тук хаджи Викентий е роден,

от мерак към книги той е запленен!

Знание, просвета закипели тук.

Вече нямало да има никой самоук!

За знанието наше той пари дарил

и училището тук- народът построил!

И в двете ни села

имало е училища:

хубави, големи

с всичко що им трябва уредени!

Аз съм учил в Сергювец, да знаеш

и няма какво повече да им пожелаеш!

Ала в наши дни

взели са решение едни,

закрили те школото преди десетилетие

и срам ще е това за нашето столетие!

¾ ​​​​​​​Силни думи са това!

¾ ​​​​​​​Зная! Боя мога да си навлека,

но не ме е страх,

щом за себе си съм прав!

И да продължа с историята тежка,

макар да свиваме болежка.

В наше село Левски и отец Матей

свиквали са Комитет, но нямаме музей.

В „Манастирска къща” са били

и в работа се те вглъбили.

А после с песни и слова,

малко преди есента,

бил е този период,

помагали са те на своя си народ

в работата кърска без умора,

за да бъдат тяхната опора.

Отец Матей с билки ги церил

и никак, той не е пестил -

срещу епидемия,

да не стане тя пандемия!

¾ ​​​​​​​Изненада ме сега

с тези хубави слова!

И история каква

имало за тези там села!

Явно си начетен

и със знания – авторитетен!

Малко хора в нашата страна

биха имали подобна книжнина!

        ¾ ​​​​​​​Зная чедо, зная,

с тези думи се лаская!

Както казах в село,

учеше се „смело”!

От школото старо имаше традиция

и човек излизаше от там с ерудиция!

Но сега, пръснахме се в чуждите страни,

знаеш – всеки търси по-светли дни!

         ¾ ​​​​​​​Зная тези факти

от разни там контакти.

         ¾ ​​​​​​​Пример ще ти дам за в село

как разви се наше дело!

В ранните години на предний век

с работа се славел всеки ни човек.

С птици, градинарство,

с животни и цветарство,

работа е имал всеки

и си мислел, че е навеки.

С гори и ниви,

цялата рода са изхранили,

само че след години на колективизация

промени се всичко с цялата ни нация.

Млад си и не си го преживял,

но аз със очите си съм видял:

Хората заради своите животни,

останали вече безимотни,

отивали на работа в ТКЗС-то,

 за да са близко до прасето,

друг до крава или кон,

или някой до своя си файтон.

Минаха години, учил си история,

няма да развивам някаква теория.

Имаше добри години,

някои си купиха и лимузини!

Други къщи съградиха

и младите днес ги наследиха!

Но проблемът им сега е друг:

Кой самин, коя със съпруг,

Без работа са много -

нищо, че държавата се грижи най-строго!

След нашта демокрация

се наблюдава тази емиграция!

И в наше село що стана?

Тръгнаха да търсят те прехрана,

кой в други град, държава-

нищо, че в живота им гори като в жарава!

А тук си имат дворове и къщи,

дори и старци вежди да им мръщи,

заминават работа да търсят

и да се връщат те не мислят!

Има къщи се продават

и те само как се познават!

Вървиш по пътя и поглеж

край близкия градеж,

където някой си живее

то трева и бъзе не се видее,

а ниска е тревата

 и преметено е пред вратата!

Където никой няма,

то тревата е по-голяма

и храсти, бъзи и коприва

чак дувара се закрива!

В наше село малко е асфалта

и есен, зима ходи се в калта!

Вярно, тук и там има

и може би това е едва забележима

стъпка в новия ни век,

но какво му трябва на човек?

Покрив, хляб и топлина

и усмивка сутринта!

Без асфалт, вода сме били -

ний сме много търпеливи!

Но селото ни опустя,

няма вече и деца!

Малко раждат се сега,

младите ги няма от кога!

Уредено е с градина и школо

в наше село мило и добро!

И добре, че е тихо и красиво,

че селото ни стана по-живо.

Идват  нови хора

в наше село за отмора!

А аз когато съм у нас

и сутрин се заглеждам в захлас

в близкия баир на Предбалкана

се чувствам малък, като пред Великана!

Величие и тръпки ме обземат

и всички сетива ми възприемат

красотата на близките баири

и птичи звук от медени клавири!

А вечер чувам щурчета нежни

с песни най-небрежни,

приспивно свирят свойта песен

и леко се усещаш ти унесен!

         ¾ ​​​​​​​Колко ласки има в тези ти слова,

все едно говориш за жена!

         ¾ ​​​​​​​Мило ми е, знай,

когато нещо се загуби, чедо, ще се опознай!

В чужди град или държава –

трудно свиква се и натъжава!

Носиш болка в своето сърце

и ето – всичкото е налице!

        ¾ ​​​​​​​Колко правдина има в твоите слова!

Слушам те и виж – сълза!

Уж съм мъж,

но ти ме срина изведнъж!

        ¾ ​​​​​​​Истина ли е – нам боли!

Нищо, че Господ мъж ни сътвори!

Всеки има своето сърце

и се докосва с някакво перце!

        ¾ ​​​​​​​Как от история една,

ние се заговорихме за света,

             за чувствата и хората,

             за природата и за тегобата!

             Само аз едно не съм разбрал

             от тебе чичо побелял:

             Как на вашите села,

             ново име имат те сега?

        ¾ ​​​​​​​Интересна тема е това,

но не трябват много там слова!

В средата на миналия век,

кака  Денка е нашият човек,

който на събрание предлага

и без много да се отлага,

решение се взема срещу Първи май

без никой там да се помай,

че Първомайци е новото им име

и няма за какво да се безпокои ме.

Дълго село сме сега,

но може да се мине и пеша!

Ела на гости у дома

и аз из село ще те разведа!

       ¾ ​​​​​​​Много ми хареса твоята история,

бих искал да обходя тази територия!

С тези красоти,

ти сърцето ми плени!

Може къща да харесам,

а дай Боже и аз да калесам!

Виждам бъдещето там,

искам и семейство да създам.

В близост до големи градове,

все ще спрат „студени дъждове”.

Ще пекне Слънце и ще има хляб-

човек не трябва да е сляп!

И ти да си ми близо,

ще те ползвам аз кат кораба – авизо!

         ¾ ​​​​​​​Браво! Аз съм харабия,

ставам за комшия!

Ти ще ме намериш лесно,

само запиши експресно:

Къща имам си една

до последната върба,

на улица „Искрица”

над средната чешмица...

​​​​​​​В този миг ний спряхме

и на автогара се озовахме.

Случайно аз свидетел бях

и нямах думи – онемях:

младеж и старец – какъв тандем!

Усетих вяра и подем- в утрешния ден!

 

гр.Варна

27.04.-26.09.2018г.