Mishaelita (Михаела Грънчарова)
13 25
30 nov 2008, 19:00

Път 

  Poesía » Filosófica
1170 0 4

Път

 

Пух самотен нежен се носи,
да - ето го там!
Лети на белоснежни подноси
цял в лъчите облян...

 

Търси своя син небосвод,
където в простора ще бъде свободен.
Ще намери своя светъл възход
и със вечността ще бъде сроден...

 

И няма да има тъга, ни гняв, ни завист,
нито лъжа, подлост, ни страх,
не ще се избира злобна ненавист,
не ще се посегне вече към грях.

 

Ще разцъфне щастие
от цвета на любовта.
Ще се усмихне радост
от искра на любовта.
Ще се възроди душа
от дъха на любовта.

 

Пух самотен нежен се носи,
лети към цветен воал.
Докосва листенце от рози
и се завихря с ветрения бал.

 

Накъде ли ще го отвее този сал?

 

29.11.2008г.

© Михаела Грънчарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??