2 abr 2008, 21:36

Път 

  Poesía » Filosófica
673 0 1

 Път

По тежки пътища
вървим окъсани и дрипави,
студено е, наоколо е само
вледеняващ мраз.

Ний роби сме на низки ценности
и жертва сред хилядите алчности.
Любов, омраза, чужди са
и чувствата безлични.

Във сивота потънал е светът,
да смаже всяка искреност,
покълнала в душите ни.
Умираме във унес и съблазън,
че живеем
в едно безлично време,
родило новите абсурди,
което няма собствена история.

© Елеонора Миладинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??