Върви, напред по тъмната пътека
и гледай ти внимателно света.
Останалите изостават, нека,
бъди водач, върви сама.

Все някой трябва пръв да тръгне
самотен и смутен, един,
когото мракът ще прегърне -
намерен непробуден син.

И ще вървиш все по-далеко,
и целта ще бъде по-далеч,
в душата си човекът ще умира,
ще се ражда нов със всеки ден.

Последната крачка в сън ще я направиш,
там всичко ще се промени.
Кои ще бъдем в този миг всевечен -
звезди, Лъчи и Светлини.