Път без посока...

22 oct 2014, 23:00

Poesía » De amor

530 0 4

Остави ме на пътя без посока,
самичка нощем да сънувам
сънят, (или пък истина жестока)
за онзи миг, във който се сбогуваш,

замлъкнал със последния ти звук,
разпаднал се във погледа ми тъжен.
Ти тръгна си и няма да си тук
някога, когато си ми нужен...

Животът ми превръща се в сълзи
събирани по теб във нощи тихи,
дъждът от тях по теб дали вали,
спокоен ли си в изгрева на дните...

За мене вече утро не дойде

и розата в сърцето не разцъфна,

а мислите ми ... птици без криле

премръзнали се скитат без прегръдка...

Но в този студ, родена в тишина,

утеха непозната получавам.

По пътя без посока ще вървя

към утрото, което заслужавам...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

reinbow (Биляна Битолска)

2014-10-24T15:27:44+03:00

Благодаря, Донка, Мира, Авис, че намерихте време за моите римуваници
Avis (Павлина Соколова)

2014-10-23T10:39:43+03:00

"И най-дългият път започва с една крачка." /Лао Дзъ/.

Женските сърца са много издръжливи. И дори, когато се чувстваме празни, наранени, изгубени... дори тогава - в сърцето ни има място за толкова много любов... толкова, колкото не можем и да си представим.
Пожелавам ти да имаш утрото, което заслужаваш!
miralub (Мирелла Кривчева)

2014-10-23T09:18:54+03:00

Изплакан стих.Много ми хареса.Поздрав
Donka900 (Триб Трибс)

2014-10-22T23:32:53+03:00

Прекрасен стих...толкова силно откровение,страхотна подредба и смисъл.Не спирайте да пишете,правите го много добре.Поздрави!