Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
31 oct 2006, 12:59

Път към дома 

  Poesía
1141 0 10
Вече много години вървя, път към дома.
По залез и преди зазоряване се изгубвам,
по пладне в жажда  тихо изнемогвам,
нощта е гладна и ме разкъсва,
но жребият е хвърлен и все така,
вървя с години пътят към дома...
Във студ загъвам се със спомени,
с които никога не се разделям.
Научена съм на посрещане,
не на сбогуване... и оцелявам.
Вървя... есенни листа, под стъпките ми
приплакват, чути от нозете ми.
Безименни са всичките пътеки,
последни стъпки щом поели, отекващи
след вятъра припяват търсещи посоки...
И в зной и пек  вървя, понякога се спирам.
Понякога  се страхувам, да не изгубя
нишката на времето, компасът  на сърцето.
Да не отмина извора, да напоя душата,
и хлябът от ръката на приятел да не отритна...
а да целуна  и врага си, да дам и дрехата си.
В посоките, безименни пътеки се изгубват,
и чезнат бавно над хоризонта светлините,
в нозете паднали листа са думите,
изречени, нечути... изплакани и стъпкани.
И само вятърът в нощта, ще помни посоката
на чувствата, ще търси своя пристан.
И утехата, че се срещат пътища и хора.
Но няма никой да узнае, защо се разделят...
на път към дома поели всички хора.
 
 




© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Замисляш ме...
    Поздрави,Джейни!!!
  • Ше продължа след Рия - Лесният диалог със себе си спестява някои излишни диалози с другите (а те съвсем не е задължително да са добри)
    "Научена съм на посрещане,
    не на сбогуване... и оцелявам"
    Да човек трябва да може да посреща... дори и себе си... по пътя към дома!!!
    Много е хубаво!
    Поздрав!
  • Защото трудно можеш да разбереш себе си, камо ли другите. Хубав стих, Жени!
  • много хубаво си го написала.поздрав!!!
  • Хубав , силен стих! И много мъдър, Джейни!
  • "и хлябът от ръката на приятел да не отритна..." - много силно!
  • много мъдър стих, Джейни! поздравления!
  • Всички извървяваме този път към дома Риа.
    Невинаги е лесен за всички.За някого е по-кратък за друг по-дълъг, на когото, колко му е писано.Права си, мимолетно и преходно е всичко!
    Интересното е , че всики вървят в една посока-към дома, а как така се разделят...
  • Стих за размисъл и спомени!!!
    Много е хубав, Джейни!!! Поздрави!!!
  • Мисля, че този път към дома е пътят ктм самата себе си. Така ли е , Джейни? Преминаваш през много неща, казваш много думи, срещаш много хора, но пак си сам. Защото всичко е мимолетно, всичко е преходно... Но когато си добър човек ти е по- лесен диалога със себе си...
Propuestas
: ??:??