Търся път към планината --
сочат ми го дървеса.
Вятърът табели клати,
блее някъде коза.
Сухите треви треперят,
храстите дерат студа.
Млечни облаци се стелят
над тополи и бърда.
Като мрачни великани
вили гледат към града --
целият простор е кана
и кънти отвъд степта.
Търся път към планината --
ручей, куче и скала.
Вятърът табели клати
на пропукани стебла.
декември 1989 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados