Реших да изкачвам планинският връх
зареял се горе в небето.
Погледнах го бегло, но смело реших
не ще издържи на сърцето.
И тръгнах да крача със горда глава,
забравила колко висок е.
Прескачах аз тръни, реки и блата,
уверена - мой че  ще бъде.
Вървях, но умората взе да тежи,
/върхът все по-далечен стоеше/.
Изпусках от поглед подмолни скали,
които  ми тайно кроеше.
Тогава намерих полянка една,
поседнах, отдъхнах, починах.
Намерих блаженство и глътка вода
/дари ме със земната сила/.
И тази полянка със росна трева
ми даде и вяра, и твърдост.
Да тръгна отново да следвам върха,
загърбила днешната трудност!