30 ene 2007, 0:42

Път към възвишеното 

  Poesía
721 0 2
Добре че вали,
сълзите отмива.
По чужди следи
нов път се открива.
Душата ми стене,
но пак ще пътувам,
да стигне до мене
нов звук-нечуван.
Да достигна безкрая,
да съм там по света,
да се боря за рая,
да превзема мига.
Самотата убива,
но ме прави по-силна.
Любовта е красива,
но се чувствам лабилна.
И колкото пъти
да поглеждам звездите
те превземат ума ми
и пътят открит е.
...Уморена,сломена
сега отпускам глава
и макар съкрушена
осъзнавам това:
да достигнеш безкрая
не е пътят лек
и да откриеш ти рая
оставаш просто ЧОВЕК!

© Мони Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??