28 nov 2006, 18:53

Път по неволя  

  Poesía
667 0 17

Пътища за никъде

отмерване обратно,

миналото … някъде

далечно не възвратно.

Спомени отритнати

парчета разпилени,

искащи несбъднати

мечти изпепелени.

Имащо …  загубено

шишета с нищета,

искане попарено

ненужно в бъднина.

Тъжно и студено ...
сълзи вледенени,
случване самотно
дири … заличени.

Топлина от глътка

израз в празнота,

тъмнина и стъпка

свършване в самота.


 

(стиха дойде като коментар след прочита на
Хайку – Самотникът”  Благодаря ти Наско)

 

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??