radoslava29 (Радослава Михайлова)
278 370
15 ago 2008, 20:54

Път във времето 

  Poesía » De amor
525 0 2
Път във времето

Минавам пак през този град,
но този път нещо ме спира,
един спомен от времето залят,
едно момче, живеещо тук на квартира.

Неволно спирам точно пред блока,
пред входа, пред прозореца дори...
Какво очаквам днес, за Бога,
след толкова години пак там да се появиш?!

Сякаш съм момиче и камъчета хвърлям
по прозореца, а ти от там се усмихваш
и тичаш по стълбите да ме прегърнеш,
и нито сняг, нито дъжд ни спират...

Сякаш сега в прегръдките ти ще се хвърля...
нетърпеливо чакам и се вълнувам за това:
ще ме целунеш ли днес преди да си тръгна,
ще ми донешеш ли този път  цветя...

Ще ти призная ли, че съм сънувала теб,
а ти ще ме наречеш ли отново "богиня"...
а може би ще ме почерпиш сладолед
или  ще ме заведеш на кино...

Без билет във времето пътувам,
днес едва ли такава обич има...
И какво ми става, камък хвърлям!!!
- но не бях аз, а момичето отпреди 20 години...

... но прозорецът остана пуст,
този път никой не се усмихна, не го отвори...
Но "Твоето момче е вече мъж,
а ти женена си" като будна съвест заговори.

И тъкмо спрях да се увличам,
приключих разговора със самотния прозорец,
но видях до мен едно момиче,
усмихнато хвърля камъче нагоре...

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти! Това е едно от любимите ми стихотворения! Защото има спомени, които времето не може да заличи, защото има моменти, които са недоизживяни или искаме да изживеем отново, защото има път по който искаме пак да минем, но е късно... ..това ни казва самотния прозорец.
  • Много е хубаво,хареса ми!
Propuestas
: ??:??