Звездите път в небето правят,
луна, пътечка морска пак реди,
сърцето пътници от там все чака,
да сътворят отново влюбени души!
Пътечката в морето нимфи ражда,
звездите тях редят, във нашите души
мечтите ни сред тях се мятат, мятат
а споменът и твоят образ,
в сърцето все гори.
По лунната пътечка,
пак със теб да тичам,
в небето тъй дълбоко,
с теб звездите да броим,
сърцето ми отчаяно от тебе се нуждае,
любов без теб, е пуст без смисъл ден.
Търся вятъра, косите, звездната пътека,
търся погледа, въздишащ заедно със мен
любовта, оттатък някъде, при друг замина,
тук пътеката, луната и звездите само,
спомнят си за мен
Изтичалото време липсва ми без теб,
да срещаме души отново в утринна нега
По лунната пътечка сътворила любовта
гледам днес, как други тихо крачат
по вятъра, брега, по звездното небе
Таз пътечка всяка вечер се простира
събира влюбени души,
всяка вечер звездното небе
сърцата млади пак събира
да чертаят и мечтаят утрешните дни.
Звездите път в небето правят,
Луна, пътечка морска, с тях реди,
сърцето пътници от там все чака,
да сътворят отново слънчеви зари!
Максим Велков
© Максим Велков Todos los derechos reservados