1 jun 2007, 17:58

Пътека 

  Poesía
1056 0 1
Няма връщане назад
от таз прокобна пътека.
Тъмнина и змии
чакат пред нечии врати,
стоят пред нечии очи.
Адът претърсва мойте мисли -
а само това ми остана...
обърквам се
без твоето изящество,
крача в градините на смъртта...
Светлината, кръста, всички реки
са тъмни и дълбоки като нощта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мони Божилова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??