Поех по трудната пътека на живота,
тръгнах без страх изпълнен от самота,
сега вървя през тъмните дебри на света,
срещайки се с куп празни лица,
с хора без души и сърца.
Нима това е блясъка на живота,
описан от любов и красиви цветя?
Ако е така къде са райските градини,
и добротата на хората в сърцата?
Нима така отлетя,просто изчезна в нощта,
една красива мечта за по-добра съдба.
Изглежда остава само надежда, ...