Пътеката
В пътеката ми има буци пръст.
Един ли, два ли пъти се препъвах.
Крайпътното дърво е моят кръст.
Жив е - нали със сълзи го поливах.
В пътеката ми храсти не растат.
Грижливо ги изтръгвам във зародиш.
В бодлите трудно птиците гнездят
(да имаш полет без криле не можеш).
В пътеката ми светлина съм скрила.
Във тъмното луната в нея се оглежда.
Да я запазя и в камъните бих се рила.
Бяла е. Отива ú последната надежда.
В пътеката ми се подават коренища.
В началото са тез, в които съм родена.
Последните изглеждат сиви пепелища
(във края вече дори земята е ранена).
В пътеката ми се редуват кал и суша
(нали чадъра си не винаги разтварях).
Повярвала, че някой дъжд ще ме обича,
за живата вода сърцето си отварях.
Така пътеката ми заприлича на река
мътна, с отливи и приливи, и бистра.
Дърветата над нея пък подадена ръка.
Вървях. И се научих да познавам чистата.
© Ани Монева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
''...да имаш полет без криле не можеш...''
Настръхнах от този стих!
Прегръдки от сърце,Ани!!! -
позрави за тази пътека!
-
Браво!
-
вървейки...се научаваме да познаваме...чистата пътека...
мъдро и много хубаво стихотворение...
с обич за теб, мила Ани и за Пинче*** -
"Дърветата над нея пък подадена ръка.
Вървях. И се научих да познавам чистата."
Възддействаш - нежно и лирично и в същото време се усеща стихията!Очарователен стих!Поздрав, Ани!
-
Благодаря на всички!
-
Много ме развълнува стихът ти!
Толкова истински е и чист,
толкова ... Нямам думи!!!
Поздравления!
-
В пътеката ми се подават коренища.
В началото са тез, в които съм родена.
Последните изглеждат сиви пепелища
(във края вече дори земята е ранена).
Ах, колко силно въздействащо!Разкъсва...
С обич... -
Прекрасна метафора!
Благодаря за удоволствието да прочета.
Поздрав! -
Следвай винаги пътеводно-чистата река - вярната посока, приятелко Ани!
-
Аплодирам те, Ани!!!
-
Невероятна поетеса си, Ани!
Възхищение от мен! -
Страхотен стих,Ани!
Имаш моите аплодисменти! -
"Крайпътното дърво е моят кръст.
Жив е - нали със сълзи го поливах."
Силно! Поздрав, Ани! -
Повярвала, че някой дъжд ще ме обича,
за живата вода сърцето си отварях.
Браво, Ани! -
В пътеката ми светлина съм скрила.
Във тъмното луната в нея се оглежда.
Удоволствие е да те чета!Толкова,толкова е хубава поезията ти!
Прегръщам те!
-
Дълбока и мъдра поетеса си ти!Не всеки умее да постига внушенията с помощта на образността!
-
"В пътеката ми се редуват кал и суша
(нали чадъра си не винаги разтварях).
Повярвала, че някой дъжд ще ме обича,
за живата вода сърцето си отварях."
Тази твоя пътека е толкова жива и истинска, цял един човешки живот!
Аплодисменти! -
Ани, поезията ти е живата вода... чистата. С обич!
-
Прочетох на един дъх!
-
Колко хубаво и точно си го написала!
Трябва да съхраним светлината по пътя. -
Винаги ми доставяш голямо удоволствие с чудесната си поезия!
Поздравления, Ани!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Вървях. И се научих да познавам чистата.
!!!!!!!!!!!!