Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5892
27 ago 2022, 9:28

Пътепис в строфи 

  Poesía » Del paisaje
749 7 27

 

Научихме за място живописно -
природен резерват със скъп хотел.
Веднага да го посетим поискахме,
да го открием дадохме си цел.

 

Попаднахме в незнайно, кротко селище,
сред хора с неизвестен диалект.
Упътиха ни -
горе бил хотелът,
Луксозен - казват -
а звездите - пет.

 

Плени ни ароматът на пътеката.
Подаваха ни клоните ръце.
С тях вярвахме - ще стигнем тъй далеко,
където иска жадното сърце.

 

Продънен мост. Рисковани са стълбите.
В беседка ни поведоха едвам.
Държахме парапетите
и гълъби
ни пееха - побързайте, натам!

 

Чудесни  насекоми  за очите ни
ни се представяха - "това сме ний.
Различни сме от хората, но истински" -
жужаха те над нашите глави.

 

А камъните в стълба се превърнаха -
опора в криволичещия път.
Сърцата ни Природата обгърнаха,
Очите ни прогледнаха отвъд.

 

Но изведнъж усетихме промяната.
Пътеката посърна
и се сви.
В мистерия пристъпихме замаяни,
а паяжина в мрак ни улови.

 

Пътеката разплака се
и локвите
разкъсваха я сякаш на петна.
Препречиха ни пътя стари борове,
а скални форми правеха стена.

 

В нас храстите - като коси на вещица -
се вкопчваха със своите бодли.
Безпомощни се чувствахме.
Заклещени.
Разходката започна ... да боли.

 

Около нас жужаха насекомите
и ни предупреждаваха - дотук!
И въздух не усещахме озонен,
гората не издаваше и звук.

 

Назад, назад - пътеката изричаше -
там няма мост, ни брод.
Там няма път.
Бе крайно време да премахнем ритъма.
Не бе за нас жадувания кът!

           *  *  *

Дрехи, пълни със смут, с изтощение
плачат тихичко -
мокри от пот.
Мрачно плачеше нашето зрение -
до целта не намерихме брод.

 

После дълго обсъждахме случката -
просто трябваше с автомобил,
с чисти дрехи, маршрута проучили,
да намерим хотела -
със стил!

 

Може би с облекло на туристи,
неугледни за хорски очи,
изподрани в пътеки скалисти -
щяхме много да се отличим

 

от богатите, чисти и свикнали
да угаждат на всеки каприз!
Не е мястото наше сред пикници
и сред лукс -
на хотела- сюрприз!

 

И добре, че пътеката, милата,
ни възпря - "не ходете натам".
Сетива, красотата подирили,
не желаят петзвездния храм.

 

Не мечтаем с мечти на богатите,
а богати сме с нашта мечта!

 

И успяхме - пирувахме с вятъра,
не в хотела с петзвездни места!

 

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Така е. Обходила съм много кътчета в България и я опознах. Впечатленията са живи и ми носят спомени!
  • Прекрасно е, Тони! Финалът е страхотен!
    Не мечтаем с мечти на богатите,
    а богати сме с нашта мечта!

    И успяхме - пирувахме с вятъра,
    не в хотела с петзвездни места!
  • Следващия път - с палатка като Деа. Пък където замръкнем. Хубава вечер, Вики!
  • Изобщо не бих търсила хотела, гората ми стига.
  • Благодаря за коментара и оценката, Иван! Хубава вечер ти желая!
  • Много хубав стих!, Запомнящи се картини! Поздравления, Антоанета!
  • 🤣🤣🤣 Неее...тръгвам да търся хотела и като не го намеря - разпъвам палатката.
    Но и твоята версия ми допадна
  • Значи – стоварваш багажа в хотела и на следващия ден обличаш анорака, взимаш палатката и – на поход!
    Радвам се на присъствието ти, Деа! ❤
  • Аз затова обичам палатките. Не, че отказвам петзвезден хотел, но за всеки случай А мечтата ми е кемпер - хем в дивото, хем с красивото
    Поздрави, Тони!
  • Значи, очакваме и стихче за пещерата. 😊
    Живяла съм в подобие на пещера, подсещаш ме за разказ по темата. 😉 А за теб, не е до учене, а просто опитай да пишеш проза. Може да ти се отдава и да не знаеш. 👍
  • Благодаря, Нина! Радвам се, че се получи добре. Хубав отдих и вдъхновение и на теб, мила!
  • Много интересен стих се е получил, поздравления, Тони!
  • Нямаше къщички, имаше пътека, имаше пешера. Беше си приключение отвсякъде! Пещерата не съм я включила, щеше да стане много дълго. Май ще трябва да се науча да пиша разкази!
    Благодаря, Ким, че те виждам тук! Хубав уикенд и вдъхновение, мила.
    Руми, щом си на политическа вълна, пиши, те заслужават и нещо друго, ама нали сме жени! Вдъхновение и на теб, мила!
  • Да бяхте намерили поне една скромна къщичка край пътечката в гората. 🙄
    Забавно приключение, сътворило хубаво стихотворение. 😊
  • Те политиците точно това правят, за нас разчистват малко колкото да ни вкарат, а помежду си си подлагат динени(бананови) кори - според сезона! Гледай къде отидах и аз пък! Лек ден ти желая!
  • Благодаря, Руми! Толкова беше трудно и мрачно, толкова нещастни се чувствахме, че трябва и тези политици да го изживеят. Че всъщност пътеката е била достъпна до хотела, а после не е била разчистена. Защо ли?
    Приятно ми е да те видя и ти желая хубав уикенд!
  • А бе що ми изби малко на политика, обещания само... пък то до кривата пътека. Така е и с някой хора, но в природата - звездите нямат брой! Поздравления
  • Благодаря, Жени! Хубав уикенд, мила!
  • За малко да го пропусна този стих Но не го... Поздрави, Жаки
  • Така е, Младен. Дори се учудвам на хората, които отиват например на море, а се излежават по цял ден около басейн и дори не отиват до плажа. Знам, че сега са модерни всякакви спа процедури, но не мога да ги разбера тези хора...
    Благодаря ти, че си тук! Приятни и ползотворни почивни дни!
  • Този който истински цени природата трудно понася петзвездните хотели.
    Много добре си предала това усещане за вътрешно противоречие, Антоанета!
  • Благодаря, Танче, приятно ми е присъствието ти! Желая ти прекрасни пътешествия и в планината!
  • Хубав стих!
    Много ми хареса!
    Волно сред дивата природа
  • Щяхме да те видим значи
    ако бяхме в тоз хотел.
    Явно хиляди задачи
    с тази мацка си поел!
    Благодаря, Юрка, извор си на идеи!
  • Благодаря, Мини. Случката е съвсем реална, случи ни се такова пътешествие. Достигнахме до място, от което нямаше изход. Тътят беше заличен. Първоначално вървяхме надолу, след това се наложи да се връщаме нагоре, изкачвайки се - уморени, разочаровани и тъжни. Благодаря, мила за присъствието и интереса. Хубав ден и уикенд ти желая!
  • Хубаво е, Тони!
    😀😀😀
    Аз бях онзи ден в чудното кътче,
    там до онзи петзвезден хотел.
    Почнах с мацка тревата да тъпча,
    но ни сецна един лош козел.

    Забрани ни да спим във гората.
    И веднага състави ни акт!
    Че сме смачкали здраво тревата,
    неумело, без никакъв такт.
  • Ами направо хубаво се е получило сред природата, тя е създала повече емоция от самия хотел, друг път едва ли ще се натъкнеш на такова място. Хареса ми Тони!
Propuestas
: ??:??