Пътешественичка
Пътешественичка
Подскочи катеричка малка
от нисък бор на по-висок.
Отронила се в миг шишарка,
цамбурна в бистрия поток.
Тя гмурна се, изплува с вик,
с любов помаха на дървото.
Ех! Свободата е прекрасен миг -
къс от столетието на живота.
Подскачайки върху водите,
заплува с люспести ръчички.
Чула за чайките и за вълните -
поиска да ги види всички.
С пъстървите се надпреварва,
без дъх премина под дъгата
и трудно бе ù да повярва
как кръгла се върти земята?!
Достигнала полето златно,
доволна лази под върбите
и плуват облаци обратно
към дълбините на очите.
Пътува много дълги дни,
великата река достигна -
в разказващите ù води
тя развълнувана не мигна.
Плахо поглеждаше звездите,
стръвно на запад устремени -
горящи въглени в очите
на нощни, облачни хиени.
На лунната диря в източния край
тъй неусетно млъкнаха водите
прегърнали се с морския безкрай -
полюшнаха я дружески вълните.
Омаяна… дъхът ù спря!
Каква коприна се разлива -
щастлива вътрешна заря
очите ù огря красиво.
Нещо просветна във водите,
над хоризонта се издигна,
лъчи разреши във вълните
и на шишарката намигна.
Глава поклати като шамандура!
Това бе слънцето, което
видяла бе и в родната клисура,
не знаейки, че ражда го морето.
С наслада плувайки в лазура,
тя изумена разгада,
че пухкавата му глазура
е всъщност - гребен на вълна.
Помисли, че е от сметана -
лакомо близна го с език,
той от соленото се схвана -
последва остър вик.
Летяща чайка отговори -
крещейки ù да замълчи,
че, шумно докато говори,
ù пречи риба да лови.
Не знаеше за морското ниво!
Какво ли значи кота нула?
И блъсна се в кръвясало око -
за малко да я изяде акула!
От ужас в дълбините се преметна!
Преди в калкан да се разбие,
че месоядна е се сети
и няма нужда да се крие.
Със любопитство мидата отвори -
застана дружелюбно на вратата,
приветства я, а тя затвори -
тежала ù била водата.
Видя два плоски морски рака -
замислени вървяха по корали.
Необичайно острите им щипки
възпряха я да ги погали.
И раковини няколко, съседки,
зърна сред дънни водорасли.
Зачуди се: - Дали сме братовчедки,
върху какво дърво са расли?
Добре, че твърдоглава беше тя -
медузата ядосана не я опари,
макар че някаква вълна
върху ù с грохот я стовари.
Очарователно, делфин видя-
по-умен май че е от нея.
Със рибите той поигра
и поговори с хората на кея.
С вълните стигна чак до плажа.
Много строежи, малко флора -
гола как да се покажа
пред толкоз много хора?!
Отплува в близката лагуна,
прикри се сред скалите.
Зачака самолета с клюна -
с маршрут през планините.
Увлечена, с морето поигра,
а времето студено беше.
Как мина лятото, тя не разбра -
инстинкта топло я зовеше.
Покачи се на щъркела прочут -
доволна тръгна си от тук.
Ще слезе някак си със парашут -
транзит летеше той на Юг.
Пристигна вкъщи и се спусна
под снежни сребърни пера -
търкулна се, глава отпусна
и сънно прошептя:
- Морето е голяма гюрултия,
там е за малките деца…
Харесвам морската стихия,
но искам тука да раста.
© Борис Борисов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря Цонка, да ти е жива и здрава внучката! Ще се радвам да ви срещам по моите маршрути!!!
-
Благодаря за този маршрут,Борис!Чакам внучката да порастне още малко и ще тръгнем по него двете с нея!Успех във всичко,от сърце!!!
-
Благодаря ти за емоционалния коментар!
Ако искаш да съхраниш свежестта, запази зеленината на детството! Узрееш ли постигайки съвършенство (слава богу не е лесно) не ти остава нищо друго... освен да загниеш! -
Това пътешествие ме върна в детството - колко безгрижност, лекота и любопитство имаше в него. Прекрасно е да запазим децата в нас. Поздрав и от мен!
-
Благодаря ти Петя, че се разходи по моята страничка... заедно с Малката Шишарка!
-
Уау!!! Приказка....
-
Здравей Боби, това че съм те върнал в детството ме прави щастлив... отдалечил си се максимално от небесния град!
-
Ася, вярвам в твоята добронамереност, но деца не са само тези от предучилищната и началния курс. Има няколко възрастови групи! Нещо повече, някои успяваме да запазим по нещо детско в себе си, което смекчава стремежа ни към граматическо съвършенство, но едва ли ни прави по- малко творци! Теорията ми за изкуството и "връзката" му с точните науки е дълга, затова нямам намерение да се позовавам на нея!
Приятна вечер и моите уважения за граматическите ти познания!
-
Господин Борисов, с риск да ме срежете, както за друг мой коментар под Ваш стих, ще си позволя да кажа дума-две.
Малко ритъмчето бяга тук-там (а това е важно, особено в поезията за деца). Ще се повторя, но ненужната смяна на глаголните времена прави стиха леко тромав (това също е важно, особено в поезията за деца).
"...Плахо поглеждаше звездите,
стръвно на запад устремени -
горящи въглени в очите
на нощни, облачни хиени..."
... никак не ми звучи за деца.
Отплеснах се, извинете.
Със здраве.
-
Браво- Жул, Стеляна и Селвер! Някои източници (между които е и Великия Джони Уокър) твърдят, че и най-дългото пътешествие започва с една, единствена крачка! Ама на него много не му вярвам, защото неговото "учение" и кратките пътешествия ги превръща в безкрайни!
-
Ех, не ми се искаше да свършва, интересен живот има твоята шишарка!
С усмивка прочетох...) -
и аз пътешествах - дълго...
-
Скъпи мои - Пепа, Марина, Пламенка, Мариана, Ивон, Джейни, Силвия, Ракина, Веси, Ангел, Люсил, Наско, Водолея, Венци, запознах ви със "задълбочените" си проучвания в областта на Океанологията!
Благодаря ВИ, че отделихте от възрастното си време за да се вдетините заедно с мен! Радвам се на положителните ви оценки за този "пътепис"- който е от миналогодишната реколта, така да се каже от периода на "младия" Самокова! -
И изведнъж се появи нещо съвсем различно от досегашните творби!
Много ми допадна, обичам произведенията за деца. Сега само трябва илюстратор и ще стане прекрасна детска книжка! -
Да, направо си е "Ледена епоха"-4 И така си е - всеки си тежи на мястото Поздрави за шишарчестата идея, друже Супер е
-
Борис, има ли нещо положително в човека, което да не знаеш как да провокираш? Сигурна съм, че всички големи хора тук се почувстваха като деца пред тази твоя приказка. Което, лично за мен, беше полезно и много вълнуващо!
-
Все едно гледах... "Ледена епоха - 4"!
Рисуваш приключения, приятелю!
Благодаря! -
Благодаря за чудната разходка която ми подари със малката борова шишарка. Прелест!
-
Страхотно... !!! Поздрав!
-
Много ми хареса тази поема за Пътешественичката!
Изпъстрена с толкова красиви изрази!
Благодаря за удоволствието! -
Много...!!!
-
-
Пленително и по детски чисто, с оригинален осезаем финал!!!!!
-
Абе бива си те, няма две мнения! Стопли ми душата, толкова много прочетох между редовете, та май дори повече отколкото ти самия си си го мислил! Поздрави!
-
Благодаря ти Любчо, че поникваш където не те садят! Драго ми е, че съм те зарадвал, ако слушкаш чичо Боби ще ти напише пак приказка!
Благодаря за номинацията Арихо! В тая криза ще съм доволен и на орден Кирил - или Методий... 1/2 степен! -
Прочетох и моите очи горещи въглени станаха.Ама нали съм си дете страшно ми хареса приказката за шишарката пак ще си я прочета.ТОПЛИНКА ПРИЯТЕЛЮ!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
